Понякога най-трудните въпроси не са тези, които задаваме на другите, а онези, на които се страхуваме да отговорим пред себе си.
Защо оставаме в отношения, в които не се чувстваме добре? Защо ни е трудно да поставяме граници? Защо понякога разбираме какво ни наранява, но продължаваме да го допускаме?
Тези въпроси ме интересуват не само като психолог, но и като човек. Животът ме е научил, че можем да бъдем силни, самостоятелни и уверени, а в същото време да копнеем за внимание, нежност и разбиране. Че понякога се стараем толкова много да не разочароваме другите, че постепенно започваме да пренебрегваме себе си.
Научих и нещо друго — разбирането на чуждото поведение не ни задължава да го приемаме. А любовта и уважението не би трябвало да изискват постоянно доказване на собствената ни стойност.Тези разбирания са част от човека, който съм, и от начина, по който подхождам към психологическото консултиране.
За мен - човекът зад "Хюга"
Защо създадох "Хюга"
Исках да създам пространство, в което хората да могат да говорят за онова, което обикновено премълчават.З
а отношенията, които ги объркват. За вината, която носят. За гнева, който не смеят да изразят. За желанието да бъдат обичани, без да се отказват от себе си.
За мен „Хюга“ не е място за готови отговори. Това е пространство за въпроси, осъзнаване и постепенно откриване на нови възможности.
За отношенията, близостта и личните граници...
Вярвам, че отношенията ни разкриват много за самите нас.
Понякога обвиняваме другия, без да забелязваме собственото си участие в повтарящите се конфликти. Друг път поемаме цялата отговорност за връзка, която зависи от двама души.
Можем да объркаме привързаността с любов, контрола с грижа, търпението със саможертва.
В психологическата работа за мен е важно не просто да разберем какво се е случило, а защо определени преживявания и модели продължават да се повтарят.
Не за да търсим виновни, а за да открием къде започва нашата възможност за промяна.
С кого работя...
Понякога най-трудно е да си тръгнеш не от човек, когото вече не обичаш, а от отношения, в които все още имаш чувства, но постепенно губиш себе си. Познати са ми въпросите, които човек си задава, когато любовта започне да се преплита с вина, страх, контрол или постоянно желание да бъде разбран.З ащо оставаме там, където не се чувстваме ценени? Защо продължаваме да търсим близост от човек, който се отдалечава? Защо понякога се страхуваме повече от самотата, отколкото от отношенията, които ни нараняват?
В центъра на професионалния ми интерес са партньорските отношения — както работата с двойки, така и индивидуалното консултиране на хора, които преживяват трудности в любовта.
Работя по теми като:
- Емоционална зависимост - когато знаеш, че една връзка те наранява, но не успяваш да се откъснеш.
- Контрол и ревност - когато любовта постепенно се превръща в ограничаване на свободата.
- Липса на уважение и омаловажаване - когато започваш да се съмняваш в собствената си стойност.
- Предателство и изгубено доверие - когато чувствата остават, но сигурността в отношенията е разрушена.
- Саможертва и вина - когато постоянно поставяш потребностите на другите пред своите.
- Емоционално отдалечаване - когато двама души са заедно, но постепенно престават да се чувстват близки.
- Страх от самота и нова близост - когато копнееш да бъдеш обичан, но преживените разочарования те карат да се страхуваш да се довериш отново.
- Раздяла и ново начало - когато трябва да продължиш напред, но чувствата и спомените все още те задържат в миналото.
В работата с двойки ме интересува не само какво ги разделя, но и какво се случва между тях, когато единият търси близост, а другият се отдръпва; когато разговорите се превръщат в обвинения; когато всеки очаква другият пръв да се промени.
Не вярвам, че във всяка трудна връзка има един виновен и един невинен. Но вярвам, че разбирането на другия не означава да оправдаваме поведение, което ни наранява.
За мен смисълът на психологическото консултиране не е да убеждаваме хората да останат заедно или да се разделят. Смисълът е да разберат какво се случва помежду им, каква е собствената им роля и дали отношенията им могат да се превърнат в място, в което и двамата се чувстват уважавани, свободни и обичани.
Как работя...
Не вярвам, че човек може да бъде разбран само по историята, която разказва. Понякога най-важното остава между думите — в онова, което премълчаваме, оправдаваме или се страхуваме да признаем дори пред себе си.
В работата си се опирам на принципите на позитивната психотерапия, която разглежда човека не само през неговите трудности, но и през способностите и ресурсите му.
За мен е важно да разберем не само какво те наранява, но и защо определени отношения, реакции и избори продължават да се повтарят.
В работата с двойки не търся кой е прав и кой е виновен. Интересува ме как двама души, които имат нужда от близост, понякога сами създават дистанцията помежду си.
Защо единият настоява за разговор, а другият се затваря? Защо желанието да бъдем разбрани понякога се превръща в обвинение? Защо очакваме партньорът ни да промени поведението си, без да забелязваме собствените си реакции? Не приемам, че всяка връзка трябва да бъде запазена. Но и не вярвам, че раздялата винаги е единственият изход.
Моята роля не е да вземам решения вместо теб или вместо двама ви. Тя е да създам пространство, в което да можем да изследваме преживяванията, противоречията и неизказаните потребности, без прибързани оценки.
Защото понякога промяната започва не когато другият най-после ни разбере, а когато самите ние започнем да разбираме по-добре себе си.
Образование и професионална подготовка
Вярвам, че добрият психолог не спира да учи — нито от науката, нито от хората, нито от собствените си преживявания.
Професионалната ми подготовка включва:
✓Магистър по психология.
✓Магистър по спортна психология.
✓Завършено базово обучение по позитивна психотерапия.
✓Обучение в мастър ниво по позитивна психотерапия.
✓Завършен основен курс по хипноза.
✓Обучение по приказкотерапия.
✓Участие в професионални конференции и специализирани обучения.
Продължавам да развивам знанията и уменията си, защото вярвам, че работата с човешките преживявания изисква не само професионална подготовка, но и чувствителност, отговорност и готовност да поставяш под въпрос собствените си разбирания.
За мен образованието дава основата. Но истинското професионално развитие продължава с всеки нов въпрос, който се научаваме да задаваме.
Оттук нататък...
Понякога промяната започва с въпрос, който дълго сме избягвали.
Не винаги можем да променим човека до себе си. Не можем да върнем изгубеното доверие само защото го желаем. Нито да изградим близост там, където единият непрекъснато се отказва от себе си.
Но можем да започнем да разбираме собствените си избори. Да разпознаваме онова, което ни задържа в познатото, дори когато ни боли. Да се научим да различаваме любовта от страха, грижата от контрола и компромиса от саможертвата.
Не е необходимо да имаш всички отговори, преди да потърсиш разговор.
Понякога е достатъчно да си готов да зададеш въпросите, които досега си премълчавал.
