Въпрос:
„Имам връзка с човек, който понякога е много мил и внимателен, а друг път става студен и се отдръпва. Никога не знам какво да очаквам от него. Това ме измъчва, но въпреки всичко не мога да се откъсна. Защо се привързвам толкова силно, след като тази връзка не ми носи спокойствие?“
Отговорът на психолога:
Понякога най-силно се привързваме не към хората, с които се чувстваме сигурни, а към онези, чиято близост постоянно трябва да печелим.
Когато един човек ту ни приближава, ту ни отблъсква, започваме да очакваме следващия момент на нежност. И постепенно вниманието ни се измества от въпроса „Добре ли ми е в тази връзка?“ към „Какво да направя, за да бъде отново мил с мен?“.
Тази непредвидимост може да засили привързаността. Редуването на близост и дистанция създава напрежение, а моментите на внимание носят временно облекчение. Понякога погрешно приемаме именно това облекчение за доказателство за силна любов.
Ако в миналото сме преживявали любовта като нещо, което трябва да заслужаваме, подобни отношения могат да ни изглеждат болезнено познати.
Но е важно да разграничим силната привързаност от истинската близост.
Попитай се: „Обичам ли човека такъв, какъвто е, или съм привързана към надеждата, че един ден ще ми даде сигурността, която търся?“.
Защото понякога най-трудно е да си тръгнем не от човека, а от надеждата за това, което бихме могли да бъдем заедно.
