Отговорът на психолога:
Понякога страхът от изоставяне не се ражда в настоящата връзка. Той може да е свързан с много по-ранни преживявания, в които близостта е била непредвидима, а любовта — несигурна.
Тогава човек може да се научи да бъде постоянно нащрек. Да търси промени в тона, погледа, поведението. Не защото непременно не вярва на партньора си, а защото трудно се доверява на усещането за сигурност.
И тук се появява парадоксът: колкото повече се опитваме да се предпазим от загубата на любовта, толкова по-трудно ни става да я преживяваме спокойно.
Промяната започва, когато постепенно се научим да различаваме реалните сигнали за проблем във връзката от страха, който носим със себе си.
Защото понякога не се страхуваме, че другият ще си тръгне. Страхуваме се от онова, което неговото тръгване би означавало за собствената ни стойност.
Защо се страхувам, че ще ме изоставят, дори когато ме обичат ?
